Повечето села от софийска област се намират в западната част на България и едно от тях носи името Разбоище. То отстои само на осем км от град Годеч, което е най-близко намиращото се населено място до неговото. До София дистанцията е значително по-голяма – 58 км. Въпреки това поне част от населението е възможно да работи тук, като за целта използва различни средства за придвижване. Чуката е една от най-старите и запазени местности, а по всяка вероятност е създадена или по-точно е възникнала по време на късната епоха на бронза. За основаване на селото не се посочва конкретна година, а приблизително столетие. Или краят на 15-ти, или началото на 16-ти век е времето, когато възниква населеното място. За етимологичните му корени може да се каже, че името идва от старобългарска дума. Нейното значение е място на битка или бойно поле. На румънски „разбой“ означава война, а в него има редица старобългарски думи.
През 1576-та година за пръв път в данъчен регистър на османската империя се среща името Разбоище, а повод за това са четири лица от селото. Всички те са от различни родове и имат данъчни задължения към империята, което по време на турското робство е нещо напълно обичайно. Общият размер на селския данък е под формата на овце, чиято бройка е 175. Община Туден е първата, която поема управленските и административни функции на селото – това става в периода 1879-81-ва година. По това време страната ни наскоро е излязла изпод ботуша на османците, а министър председател става Тодор Бурмов. Букоровци е следващата община, която се заема с управлението на селото. Това се случва за период от 29 години и продължава до 1910-та. В годината на режима на пълномощията на княз Александър Първи Батенберг тук живеят общо 340 души. Община Каленовци поема селото за период от 24 години и краят съвпада с важното за страната събитие от 19-ти май. Тогава е извършен преврат и е премахната партийната система при гласуване. Непосредствено след като общината е разформирована или малко по-дълго след това, селото окончателно минава под опекунството на годечката община.
Западната част на България е интересна за изследователите от гледна точка на църквите и манастирите. През 1950-та е извършено проучване от Асен Василев, в резултат на което се споменава и името на село Разбоище. За манастира тук се казва, че във въпросния период той е едновременно действащ и девически. По това време за манастира отговаря човек с името Иван, който е на възраст 57 години. Около манастира има район, който наподобява крепост и през него текат водите на река Нишава. Река Дракул също се намира близо, но е необходимо да се измине километър надолу. Под жп спирка Чепърлянци се осъществява вливането на двете реки, а близо е природно образувание с името Котлите. Карстовото образувание има форма на котел, а точно от него се стича водата на водопада. Изтичането става от една „паница“ в друга и едва тогава пътят на водата продължава до Нишава. Букоровския и Чепърленския манастири са други две известни за региона забележителности.
